lorsa (Лора Димитрова)
96 385
10.12.2009 г., 0:25 ч.

Пост-Магията (Или след 24:00ч.) 

  Поезия » Любовна
938 0 16

На път към най-безумното сбогуване,
оглозгани сандали съм обула.
Не пречи, че нозете ми подуват се
(че раните зараствали бях чула).
На път към нещо болно, предсказуемо,
сама нарамих разочарование.
Безбрежията засадили умните,
наивниците жънели страдания.
На път да хвърля сивата заблуда,
шуми по устните ми нецелунати
плесникът.
Приказки не съществуват.
(... На несъществуване привиквам.)
Свиква се дори и на неструване;
на нелюбов, на неживот се свиква!...

... Оглозгани сандали. И сбогуване.
Три мишки имам. Път назад.

... и тиква.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??