13 авг. 2012 г., 09:47

Пости... 

  Поэзия
857 0 13

 

Там е тихо...

… толкова колкото утре…

 

и не стихва сънят

и завива нозете ми нощем…

там е толкова тихо

почти като дъжд –

извалял и последния спомен…

… там не стигат лъчи

няма даже дъга

недописани думи пируват
в изоставени пътища

дреме денят
и за птиците още тъгува…

 

… вятър бърше окови

в нетленни съдби

стихва бавно а после си тръгва

няма нито принцеси

нито мечти

и с луната плътта си закърпва…

 

и е точно отляво

там където страхът

е изгризал ръцете до кости

там е толкова тихо –  

колкото път…

и навярно с душата ми пости…

 

 

                                                                      ... Uzun Ince Bir Yoldayım...

 

 

 

 

 



 

 

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За пореден път ме изненадваш много приятно с музика, Селвер!
    Много харесах изпълнението... и не само.....
    Благодаря ти!
  • Ани!
  • Там просто е тъмно...
  • Много са ми трудни коментарите при теб...
    Да знаеш, че чета и се радвам.
  • Поздрав, Бети!
  • Така е...
    Благодаря!
  • "Там е толкова тихо"
    като всички неща,
    за които куражът не стига
    да ги кажеш, простиш,или просто така
    черно -бели да сложиш на книга...

    Прекрасно е, Бети...
  • Харесвам !
  • Благодаря!
    ... и за споделеното!
  • Тишина, тъга и сила също така!
    Поздравления Бехрин!
  • "недописани думи пируват
    в изоставени пътища"

    !!!Нежни и едновременно с това смазващо тъжни са твоите "пости", Бети!
    Хвала ти!
  • и е точно отляво
    там където страхът
    е изгризал ръцете до кости...

    Хубаво, Бети.
Предложения
: ??:??