Посвещение за един мрачен приятел
Всеки знае – нощта е студена и мрачна.
И след сенките черни ти се чувстваш сам,
изпълнен със скръб, ти си изгубен в мрака.
Животът е като картина, сам я оцветяваш,
но в очите на самотника има само мрак,
черни увехнали цветя, черни пътища без край
и няма дори лек полъх, помен за живот.
Има само едно нещо, което те държи жив –
една мечта – чиста като утринна роса.
Мечта, просто и красива за една ръка,
символ на щастие, радост и любов,
знак, че там някъде има някой за теб,
приятел, който да ти помогне.
Но днес си само тих спомен...
Красив пейзаж, където сега е буря.
Животът може да е слънчево лято,
но и люта, жестока зима.
Трудно е да си сам, отчужден от света,
създание самотно, скрито в нощта.
Мечтаеш за деня, за нежност и любов.
Мечтаеш за приятел, който да ти подаде ръка.
Не се отчайвай, не се предавай.
Бори се с всички сили, давай напред.
Един ден ще го откриеш, сигурна съм,
така, както аз открих теб.
© Диляна Неделчева Все права защищены