Посвещение за един мрачен приятел
Всеки знае – нощта е студена и мрачна.
И след сенките черни ти се чувстваш сам,
изпълнен със скръб, ти си изгубен в мрака.
Животът е като картина, сам я оцветяваш,
но в очите на самотника има само мрак,
черни увехнали цветя, черни пътища без край
и няма дори лек полъх, помен за живот.
Има само едно нещо, което те държи жив –
една мечта – чиста като утринна роса.
Мечта, просто и красива за една ръка,
символ на щастие, радост и любов, ...