8 июл. 2013 г., 09:43

Посветено 

  Поэзия
510 0 0

Очите ти са две звездици.
 Пътят ти бе озарен от пътеводна светлина,
но всичко кратко беше.
От живота ти нищо не видя!


Скъпо човече!
Кръвта си млада ти разля.
И какъв е смисълът на всичко това.
Живота си млад пропиля.


Законите човешки казват:
Живота си не отнемай сам.
Колко е зловещо да си тръгнеш неразбран.
Скъпо човече - прости на всички нас!

 

 

Очите твой не ще забравим.
Смехът ти навеки ще звучи.
Всеки спомен свързан с теб ще остане 
за нас като имане в бездънни води! 

© Десислава Любомирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??