8 jul 2013, 9:43

Посветено 

  Poesía
509 0 0

Очите ти са две звездици.
 Пътят ти бе озарен от пътеводна светлина,
но всичко кратко беше.
От живота ти нищо не видя!


Скъпо човече!
Кръвта си млада ти разля.
И какъв е смисълът на всичко това.
Живота си млад пропиля.


Законите човешки казват:
Живота си не отнемай сам.
Колко е зловещо да си тръгнеш неразбран.
Скъпо човече - прости на всички нас!

 

 

Очите твой не ще забравим.
Смехът ти навеки ще звучи.
Всеки спомен свързан с теб ще остане 
за нас като имане в бездънни води! 

© Десислава Любомирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??