на Хриси
Тя е толкова млада, че може
на плещите си крехки да носи
бели облаци от мечти и копнежи
и да ги сбъдва, без да моли и проси.
Никой миг не превръща във спомен,
а във вечност, и гради свойто ложе
с топли ласки на своя мил Юли,
и обича го, както само тя може.
Със усмивка зора зазорила,
младостта ù е цвят, що прелива,
и с косите си меки от свила ...