6 окт. 2012 г., 23:10

Посветено 

  Поэзия » Любовная
742 0 13

                                        на Хриси

Тя е толкова млада, че може

на плещите си крехки да носи

бели облаци от мечти и копнежи 

и да ги сбъдва, без да моли и проси.

Никой миг не превръща във спомен,

а във вечност, и гради свойто ложе

с топли ласки на своя мил Юли,

и обича го, както само тя може.

Със усмивка зора зазорила,

младостта ù е цвят, що прелива,

и с косите си меки от свила

своя Юли покрива и сладко заспива.

И навярно във топлите ласки 

ще остане на лято горещо.

Тя не носи ни грим, нито маски,

но е винаги толкова хубава.   





 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??