6 oct 2012, 23:10

Посветено 

  Poesía » De amor
741 0 13

                                        на Хриси

Тя е толкова млада, че може

на плещите си крехки да носи

бели облаци от мечти и копнежи 

и да ги сбъдва, без да моли и проси.

Никой миг не превръща във спомен,

а във вечност, и гради свойто ложе

с топли ласки на своя мил Юли,

и обича го, както само тя може.

Със усмивка зора зазорила,

младостта ù е цвят, що прелива,

и с косите си меки от свила

своя Юли покрива и сладко заспива.

И навярно във топлите ласки 

ще остане на лято горещо.

Тя не носи ни грим, нито маски,

но е винаги толкова хубава.   





 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??