с обич и болка
Как искам слънцето да върна в твойте мисли
и снeгът в душата да стопя със топлина.
Да изпиша тъгата си в есенни листи,
да ги запаля и да изхвърля пепелта.
Вгорчен, на плещите лежи страхът ми,
а аз заспивам в мъката, обляна във сълзи.
Гальовно вятърът припява в тишината,
а тя с мелодията си опитва да спои
пропуканата част от мен самата,
която с болка се промъкна и узря
в гърдите. И остави мътна диря, ...