petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
4.12.2006 г., 23:47 ч.

Посветих на тебе този стих 

  Поезия
1010 0 14

                                                с обич и болка

Как искам слънцето да върна в твойте мисли
и снeгът в душата да стопя със топлина.
Да изпиша тъгата си в есенни листи,
да ги запаля и да изхвърля пепелта.


Вгорчен, на плещите лежи страхът ми,
а аз заспивам в мъката, обляна във сълзи.
Гальовно вятърът припява в тишината,
а тя с мелодията си опитва да спои


пропуканата част от мен самата,
която с болка се промъкна и узря
в гърдите. И остави мътна диря,
безмълвна диря, с име самота.

И тъга, че толкоз късно те намерих,
но от мене скрива те света жесток.
В упование ще падна в храма на колене,
свещица малка ще запаля и помоля Бог...


Горещо ще Му се помоля с вяра във сърцето.
И нека ни даде от силата и мъдростта си.
За да пребъдеш в мен и в мойта същност,
за да спечеля още време с теб за обичта ни.


© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??