10 апр. 2018 г., 10:50

Потока 

  Поэзия » Философская
266 0 0
Деня тежеше вече от умора,
а някъде далече бе нощта!
С прибежки бързаше "Потока хора",
за нощен отдих у дома!
Той призори в тъмата бе оставил,
да стине брачното легло
и счупеното в него бе оставил,
да стане пак тъй както е било!
Но лепеното не остава здраво,
туй знае тука цялото село!
А трябва ли ще кажи ме направо,
в това е нашето тегло! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??