Потока

10.04.2018 г., 10:50 ч.

Поезия » Философска

215 0 0

Деня тежеше вече от умора,
а някъде далече бе нощта!
С прибежки бързаше "Потока хора",
за нощен отдих у дома!

Той призори в тъмата бе оставил,
да стине брачното легло
и счупеното в него бе оставил,
да стане пак тъй както е било!

Но лепеното не остава здраво,
туй знае тука цялото село!
А трябва ли ще кажи ме направо,
в това е нашето тегло!

1993г., Драгойново

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.