10 авг. 2008 г., 11:28

Потъмняло сребро 

  Поэзия » Философская
679 0 11
Ех, потъмняло сребро, в теб оглежда се лъч лунен,
като прашинка притулва се лениво в мен...
Да се въззема ли ...от блясъка му тъжен...
Полумъртва ли съм...или плод забравен?
Изгонена ли Ева от Рая?
Или прегоряла стара хартия?
Дали пък още съм недозрял плод,
очакващ съзряването свое?
А може би многострадална Геновева
или плачеща съвременна Офелия?
С венец от полски цветя...да съм самодива
и тихо, тихо Хамлет да зова - прободи ме!
Такава ...не искам да бъда...
А лъчът лъснал среброто, заглежда се уморено...
А същността ми недогоряла скрива го...заблудена...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??