10.08.2008 г., 11:28 ч.

Потъмняло сребро 

  Поезия » Философска
678 0 11
Ех, потъмняло сребро, в теб оглежда се лъч лунен,
като прашинка притулва се лениво в мен...
Да се въззема ли ...от блясъка му тъжен...
Полумъртва ли съм...или плод забравен?
Изгонена ли Ева от Рая?
Или прегоряла стара хартия?
Дали пък още съм недозрял плод,
очакващ съзряването свое?
А може би многострадална Геновева
или плачеща съвременна Офелия?
С венец от полски цветя...да съм самодива
и тихо, тихо Хамлет да зова - прободи ме!
Такава ...не искам да бъда...
А лъчът лъснал среброто, заглежда се уморено...
А същността ми недогоряла скрива го...заблудена...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??