Ех, потъмняло сребро, в теб оглежда се лъч лунен, като прашинка притулва се лениво в мен... Да се въззема ли ...от блясъка му тъжен... Полумъртва ли съм...или плод забравен? Изгонена ли Ева от Рая? Или прегоряла стара хартия? Дали пък още съм недозрял плод, очакващ съзряването свое? А може би многострадална Геновева или плачеща съвременна Офелия? С венец от полски цветя...да съм самодива и тихо, тихо Хамлет да зова - прободи ме! Такава ...не искам да бъда... А лъчът лъснал среброто, заглежда се уморено... А същността ми недогоряла скрива го...заблудена...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.