Kогато ти стане много криво
и поискаш да се разходиш –
Излез и... потърси ме –
аз ще съм вятърът,
който си играе с немирните треви в полето...
Когато пък сърцето ти се изпълни със радост,
а няма с кого да я споделиш,
слез до реката и се огледай във нея –
аз ще бълбукам в бистрите ù води
и ще търся синьото на зениците ти...
Когато от мъка се раздира
най-ценното ти – твоята душа -
то знай, че някой, някъде в мрака
за теб жадува, копнее и чака,
потънал в мисли по тебе сега...
Когато искаш да празнуваш,
а няма на кого да кажеш колко си щастлив –
погледни към хоризонта, усмихни се на слънцето
и ще усетиш, че съм до теб,
че двамата не можем един без друг...
29.11. 2011 г., гр. Велико Търново
© Мария Все права защищены