8 dic 2011, 15:44

Потърси ме... 

  Poesía » De amor
470 0 3

Kогато ти стане много криво

и поискаш да се разходиш –

Излез и... потърси ме –

аз ще съм вятърът,

който си играе с немирните треви в полето...

 

Когато пък сърцето ти се изпълни със радост,

а няма с кого да я споделиш,

слез до реката и се огледай във нея –

аз ще бълбукам в бистрите ù води

и ще търся синьото на зениците ти...

 

Когато от мъка се раздира

най-ценното ти – твоята душа -

то знай, че някой, някъде в мрака

за теб жадува, копнее и  чака,

потънал в мисли по тебе сега...

 

Когато искаш да празнуваш,

а няма на кого да кажеш колко си щастлив –

погледни към хоризонта, усмихни се на слънцето

и ще усетиш, че съм до теб,

че двамата не можем един без друг...

 

29.11. 2011 г., гр. Велико Търново



© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??