10 сент. 2007 г., 09:42

ПОТЪРСИХ СЕ... 

  Поэзия
1249 0 5
 

ПОТЪРСИХ СЕ...


Над залеза простирам прости длани,

дано докосна топлината стара.

Да скрия рани изподрани

и спомени - в очите пара.

А Витоша не е загадъчна и нежна

и теменужени са само старите завеси.

Една поема безполезна

е сянката на стареца. Отвеси

са тротоарите по залез,

катерят се тълпи по тях.

Една усмивка ме огрява

със малко страх и нечий грях.

Потърсих се в отвесите на слънцето,

но не намерих много ─

един човек разхвърлял зрънцето

на новата надежда босонога.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??