ПОТЪРСИХ СЕ...
Над залеза простирам прости длани,
дано докосна топлината стара.
Да скрия рани изподрани
и спомени - в очите пара.
А Витоша не е загадъчна и нежна
и теменужени са само старите завеси.
Една поема безполезна
е сянката на стареца. Отвеси
са тротоарите по залез,
катерят се тълпи по тях.
Една усмивка ме огрява ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse