1 мая 2020 г., 00:39

Потъвам 

  Поэзия » Оды и поэмы, Другая
889 0 0

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
 
Потъвам все надолу,
потъвам към безкрая,
потъвам там, към Ада,
за силните е Раят.
            
Потъвам тук, в живота,
той е път без цел -
не виждаш накъде отиваш,
накъде си ти поел.

 

И знаеш, че съдбата,
такава е на всеки,
спокойно, приятел,
така ще е навеки.
            
Можеш да опитваш,
да се бориш и променяш,
но ти, оставаш - ти,
себе си, от себе си не отнемай.

 

Николай Цветинов (Meddle), 2001

Между Демони и Божества (IV)

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??