Потъвам

1.05.2020 г., 0:39 ч.

Поезия » Оди и поеми, Друга

958 0 0

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
Потъвам все надолу,
потъвам към безкрая,
потъвам там, към Ада,
за силните е Раят.
Потъвам тук, в живота,
той е път без цел -
не виждаш накъде отиваш,
накъде си ти поел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Прекъснат полет
Райски копнежи по Ада

На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
Брезата

На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
Ще запомня /на Йо/

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »