Изпълнен съм със тишина,
но не от тези мъдрите, а мокра.
И водораслите зелени са трева,
в очите на потъващият остров.
Давят се мечти, цветя, дървета.
Потъва и носът на планината.
Проливен дъжд излива се над острова.
Но, нима ще разреди солта на дълбината?
Не се надявам пак да се завърна.
Аз вече дишам със хриле на риба.
На картата на мястото си виждам
не мене-острова, а рифа. ...