Tilenus (Станислав Русев)
228 379
29.01.2015 г., 0:57 ч.  

Потъващият остров 

  Поезия » Друга
354 0 3

 

 

 

 

Изпълнен съм със тишина,
но не от тези мъдрите, а мокра.
И водораслите зелени са трева,
в очите на потъващият остров.

Давят се мечти, цветя, дървета.
Потъва и носът на планината.
Проливен дъжд излива се над острова.
Но, нима ще разреди солта на дълбината?

Не се надявам пак да се завърна.
Аз вече дишам със хриле на риба.
На картата на мястото си виждам
не мене-острова, а рифа.

Водолази само,  като клошари ровят.
Пъплещи хора по мъртвите ми улици със маски.
Чули легендата за потъналият остров
и за девственото му сърце от злато...


                                        което Аз завинаги прокълнах.

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз благодаря, Станиславе. Много оригинален отговор на моя коментар направи. Оценявам това най-високо.
  • Смелост се иска да си Брут и чест да отвърнеш само с....и ти ли Бруте.
    Благодаря Мисана
  • Типично мъжка поезия. Откровена, дълбока и право в десетката. Този остров аз го наричам платинен. Той е островът на сакралността в нас.
    Последното ни убежище от каналните води на сивото до безцветност време.

    По изключително образен начин в стихотворението е описано потъването му в солените води:

    "Изпълнен съм със тишина,
    но не от тези мъдрите, а мокра.
    И водораслите зелени са трева,
    в очите на потъващият остров."

    Преходът от горното встъпление към финала се реализира от стряскащата констатация:

    "Аз вече дишам със хриле на риба.
    На картата на мястото си виждам
    не мене-острова, а рифа."

    Финалът е логическо и аналитично продължение /на поетично ниво/ на подготвения от автора сценарий. Водолази, като клошари, които ровят,
    за да открият между потъналите отломки "девственото сърце от злато",
    превърнало се в легенда и мит за едно бивше вчера, завинаги останало прокълнато.

    Искам да направя една незначителна техническа забележка. В редовете:

    "Не се надявам вече да се върна.
    Аз вече дишам със хриле на риба."

    се повтаря думата "беше". Това повторение /по същество нежелателно/ лесно се избягва, например чрез редакцията:

    "Не се надявам пак да се завърна.
    Аз вече дишам със хриле на риба."

    Разбира се авторът може да намери и друг начин да елиминира повторението.

    Поздравление за чудесното стихотворение, Станиславе!
    Мисля, че го почувствах в пълната му мяра, защото считам,
    че имам необходимата подготовка за това.
Предложения
: ??:??