27 июн. 2019 г., 10:53

Повече от нула 

  Поэзия » Философская
529 0 0
На плажа съм аз в детството си ранно,
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах.
Но аз не се отказвах, замъци и кули пак строях,
водата буташе ги, но на пост пак бях.
И борихме се с нея в детството красиво,
издигаха се, после падаха отново пясъчните кули,
далечни бяха времената ми от детството щастливи.
И днес отново на брега съм, кули да строя,
но вече всичко е различно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Все права защищены

Предложения
: ??:??