Подкани ме да пия от извора

на благата в твоите очи, 

не оставяй на мене избора,

нали затова сме жени,

да сме лабилни и красиви,

да сме там, когато сме нужни,

да сме нежни, но нивга натрапчиви,

да сме потайни, ревниви и чужди... 

Не ме оставяй да се лутам в тъмното, 

покажи ми малко светлина,

ако наистина не виждаш в очите ми дъното,

потопи се в тях, ела с мен в безкрайността.

Ако не беше лъжа онзи полъх,

който усещах в целувките,

то хвани ми ръката, поведи ме в полет,

покажи ми Земята от друга страна! 

Повикай ме, дори да шептиш, ще те чуя,

ослушвам се всяка секунда за жадния ти зов,

повикай ме, всичко зарязвам и идвам,

зажадняла съм ужасно за мъничко от твойта любов!