Подкани ме да пия от извора
на благата в твоите очи,
не оставяй на мене избора,
нали затова сме жени,
да сме лабилни и красиви,
да сме там, когато сме нужни,
да сме нежни, но нивга натрапчиви,
да сме потайни, ревниви и чужди...
Не ме оставяй да се лутам в тъмното,
покажи ми малко светлина,
ако наистина не виждаш в очите ми дъното,
потопи се в тях, ела с мен в безкрайността. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse