Нищо не започва отначало…

Животът, детството и младостта…

И ценно време,

често пъти пропиляно,

 … за жалост…

Да не говорим пък за възрастта …

Безброй пропуснати мигове,

и „обичам те”, на скъп човек неказано.

Чувства ненужно потиснати,

Щастие, не знам защо отказано,

  … за жалост…

Говоря за вчера. А днес

застанали на кръстопът,

като разпятие,

все бързаме, все пъзели редим.

вярата все още е в зачатие,

… за жалост…

без нея как ще продължим?

За още грешки няма време,

но всяка от тях отваря врати.

Нека всяка да бъде причина

и стреме за ново начало.

… за радост!

Повярвай, време още има!