5 февр. 2017 г., 05:45

Позволявам си 

  Поэзия » Любовная
5.0 (8)
562 1 1
Позволявам си да ми липсваш,
в онези моменти, когато
в пейзажа околен се вписваш,
сякаш тук си и още е лято.
Позволявам си за теб да тъгувам,
да се питам дали си обичан
там, където избра да пътуваш…
Но тъгата ми ражда усмивка.
Позволявам си да вляза във спомена,
да живея за мъничко в него,
да остана там толкова, колкото
ми е нужно, за да бъда пак с тебе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Предложения
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »