Позволявам си да ми липсваш,
в онези моменти, когато
в пейзажа околен се вписваш,
сякаш тук си и още е лято.
Позволявам си за теб да тъгувам,
да се питам дали си обичан
там, където избра да пътуваш…
Но тъгата ми ражда усмивка.
Позволявам си да вляза във спомена,
да живея за мъничко в него,
да остана там толкова, колкото
ми е нужно, за да бъда пак с тебе. ...