VellaN (Велла Неделчева)
26 4
28 июн. 2021 г., 09:54

Прах от мисли 

  Поэзия » Любовная, Философская, Авторская песня, Свободный стих, Другая
614 0 0

Седях и лутах се

във ъгъла на прашна сграда

 с душа затихнала

 в онази стара дреха –

наричах я тогава аз премяна.

 

Във задуха на мисли –

бели – спуснати пердета.

 

 Очи аз имах като на орлица,

  ала душата ми все още

 беше крехка и изпита.

 

Седях във ъгълчето плахо

 и извиках

като изплашена красива птица.

 

Тогаз в далечината

погледнаха към мен

очи на лястовица.

 

 

 

 

 

© Велла Неделчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??