Прах от мисли

28 jun 2021, 9:54

Poesía » De amor, Filosófica, Canción de autor, Verso libre, Otra

616 0 0

Седях и лутах се

във ъгъла на прашна сграда

с душа затихнала

в онази стара дреха –

наричах я тогава аз премяна.

Във задуха на мисли –

бели – спуснати пердета.

Очи аз имах като на орлица,

ала душата ми все още

беше крехка и изпита.

Седях във ъгълчето плахо

и извиках

като изплашена красива птица.

Тогаз в далечината

погледнаха към мен

очи на лястовица.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.