ПРАХОСНИК
Колко радости съм преживял...
и колко болка...
Колко мигове съм пропилял...
Надежди колко...
Какъв прахосник съм аз...
О, колко пропуснати строфи,
минали край мене без жал,
без диря гореща в живота...
Какъв прахосник съм аз...
Несбъднати колко любови...
Без цел разпилявана страст...
Пропуснати радости колко...
Какъв прахосник съм аз...
Отминали погледи колко...
Отнесли нестихваща жар,
оставили пепел... и болка...
Какъв прахосник съм аз...
Огнище смирено изтлява...
Един живот пропилян...
И спомен... за прежна жарава...
13.01 2012г.
© Добромир Пенков Все права защищены