Прахосник

18 ene 2012, 23:15

Poesía » Otra

654 0 2

ПРАХОСНИК

Колко радости съм преживял...
и колко болка...
Колко мигове съм пропилял...
Надежди колко...

Какъв прахосник съм аз...
О, колко пропуснати строфи,
минали край мене без жал,
без диря гореща в живота...

Какъв прахосник съм аз...
Несбъднати колко любови...
Без цел разпилявана страст...
Пропуснати радости колко...

Какъв прахосник съм аз...
Отминали погледи колко...
Отнесли нестихваща жар,
оставили пепел... и болка...

Какъв прахосник съм аз...
Огнище смирено изтлява...
Един живот пропилян...
И спомен... за прежна жарава...

13.01 2012г.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

slaveya98 (С. С.)

2012-01-20T22:12:19+02:00

Много експресивно и истинско ... поздравления !
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-19T12:30:52+02:00

За вложеното чувство - добре те разбирам. Но стихът е единство на форма и съдържание. А докато римуването на "аз" със "страст", макар и тривиално, е приемливо, "жал", "жар" и "пропилян" въобще не са рими. Удоволствието от стихоправенето до голяма степен идва от играта с думите.А Шопенхауер казва още нещо: „По-особено средство в поезията са ритъмът и римата. Те създават едно сляпо, предхождащо всяко съждение повторение на чутото, чрез което то добива известна емфатична, независима от всякакви доводи убедителност”. Ето, тази убедителност е нужна на стиха засега. Желая успехи!