Правилните камъни в обувките
/написано не знам защо/
Обувките криви.
И разменени.
При това –
на ръцете.
За по-лесно
на четири крака
да пърхам
по пътя.
Във всяка
насипани
избрани от мене
по шепа камъни.
Добре охранени.
Красиви.
И цветни.
Скъпи.
Полезни…
Е, как да не нося
този товар?
Кривя се,
пък рухна,
пак на колене
приплъзвам
и хвъркам напред…
Така се далече отива –
да знаеш…
Не тегне камъче
самотно
дерящо
в обувката.
Тежи ми леко
мечтан товар.
Така отива се
далеко,
щастливо,
с омекнал гръбнак…
А другите камъни…
Чакъл…
Баластра..
И тежест
за непреклонен гръбнак.
Не е модерно –
даже Надежда
да носи в сърцето си
тоя юнак.
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
Комментарии
-
Връщам се назад, сенсей и ми липсва онова време... А само три години са минали...
-
Благодаря, Силвия, Веселке!
-
Оригинално! Поздрав!
-
Геори, първо реших, че това е стихотворението на Надето, но после видях, че заглавията са различни. Добре те е вдъхновила, чела съм и други твои стихотворения, бива си те.
-
Благодаря, Деа!
-
Посмях се с тези твои камъни...
-
Благодаря, адаш!
-
Поздрави и за двамата.
-
Благодаря, Надя!
-
Усмихна ме, мъдри ми сенсей. И си прав - някои камъни са ни по рождение, някои наследени, но "ценните и скъпите" сами събираме по пътя си - от метеорите, които ни трясват по главите, от хората, които срещаме, от сипеите, които разраняват душите ни. Респект от Надежда - самата юнак.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
