Прости ми, че не вярвам, празни думи -

десетки пъти чувах да изричаш!

И те копаха пропаст помежду ни,

която днес не можеш да отричаш,

която ти е непреодолима.

Защо допусна тази отчужденост?!

Защо принуди ме да си замина -

с душа обвита в черна угнетеност?!

Защо? Кажи защо?! Какво ти сторих,

освен да те обичам необятно?!

Сърцето си за теб докрай отворих,

а ти ме наранява многократно.

И ако искаш, днес се закълни -

как важна съм за теб и ме обичаш!

Поредни празни думи са, уви...

и края ни не бива да отричаш!