Прости ми, че не вярвам, празни думи -
десетки пъти чувах да изричаш!
И те копаха пропаст помежду ни,
която днес не можеш да отричаш,
която ти е непреодолима.
Защо допусна тази отчужденост?!
Защо принуди ме да си замина -
с душа обвита в черна угнетеност?!
Защо? Кажи защо?! Какво ти сторих,
освен да те обичам необятно?!
Сърцето си за теб докрай отворих,
а ти ме наранява многократно. ...