Празни петолиния след полет...
Провокирано от : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=282265#comments
Познавах я… по уморената усмивка
по вперения в облаците поглед
по хилядите ненаписани съзвучия
прелели в празни петолиния след полет…
познавах я… по сламените устни
по дрехите без време окъсели
по гарваните спрели се в косите ù
от толкова въпроси онемели…
… когато се прощаваше с съня си
за малко ме рисуваше на прага
и влакове препускаха в нозете ми
подгонили следите ù на запад…
… понякога докосваше клавишите –
белееха в ръцете ù тревоги
потичаха по черното безлуния
обрекли се в пътеки босоноги…
… така и не разбрах защо си тръгна
навярно бе намерила утеха…
познавах я така добре по стъпките…
и всяка нощ ги чакам да отекнат…
... from two to one.. from pain to fun...
Свързани произведения
Комментарии
-
=)
-
Благодаря!
-
Чудесно е!!!
Поздрави! -
Много красиво!
-
Тази музика ми е особено скъпа, Селвер!
Благодаря на всички! -
не знам защо за мен има полъх на самота..., но стихотворението е брилянтно и като изпълнение и внушение!
-
Музика и поезия - взаимно допълващи се...!
Хареса ми! Поздрав! -
Вълнуващо,красиво!
-
Чудно!
Поздрави, Бети! -
Благодаря!
-
… понякога докосваше клавишите –
белееха в ръцете ù тревоги
потичаха по черното безлуния
обрекли се в пътеки босоноги…
Много е красиво. -
Прекрасно!
-
... а трябва, Джейни!
Благодаря! -
Отнесе ме, и не мога да се върна, Бети!
Тъжно... и толкова красиво, че секва дъха! -
Много, много, много красиво... Поздравления!
-
-
Толкова е красив твоят свят!
Като приказка е!
А петолинията пак ще бъдат с ноти... -
Нещо такова е, Ани, знам, че знаеш... а е толкова хубаво това, което си ми написала!
А аз все минавам да видя дали няма нещо ново при теб...
Ив, всяка мечта е реалност, докато й позволиш да моделира съзнанието ти...
Благодаря! Много благодаря на всички! -
Чета те с удоволствие!
-
" и всяка нощ ги чакам да отекнат"
и мигом да поспрат пред прага,
навярно след това ще ми олекне
(сега сълза в окото ми засяда).
И тъмно е като във нощ безлунна
със скръбно натежал индигов цвят,
във който силуети се изгубват
и сякаш изтънява малкият ми свят.
Две стъпки само... Колко значат?
Навярно толкова - да притая сърце,
в мастиленото после да заплача.
Две стъпки само... И протегнати ръце.
Нещо такова, Бети...
Толкова отдавна нищо не съм писала, нямам време, а липсата на време притъпява сетивата ми... Затова ти благодаря, не че е нещо, но ме провокираш, а това ме кара да се усмихна. -
Поезия, която вълнува и поглъща читателя!!!
-
"… когато се прощаваше с съня си
за малко ме рисуваше на прага
и влакове препускаха в нозете ми
подгонили следите ù на запад…"
Петолинейно,лъкатушно и замислящо-
дъга след дъжд от ноти и мълчания... -
"познавах я… по сламените устни
по дрехите без време окъсели
по гарваните спрели се в косите ù
от толкова въпроси онемели…"
Харесвам поетичните ти петолиния! -
Страхотен стих!
-
Много хубаво!
"стъпките...
и всяка нощ ги чакам да отекнат..." -
Ето как един стих, ражда друг - различно хубав стих!Поздрав!
-
белееха в ръцете ù тревоги
потичаха по черното безлуния
обрекли се в пътеки босоноги…
Едно такова приказно, като от друг свят. -
… когато се прощаваше с съня си
за малко ме рисуваше на прага...
Сякаш пишеш на прага между реалността и мечтата, Бети, вълнуваш... -
Поздрав, Бехрин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
