27 дек. 2009 г., 11:18
Каква красива есенна градина!
- Това е Бог, той преди малко мина.
О, красота, о, вино, о, жена,
не ме лъжете. Бог е тишина.
Прах съм бил и пак ще бъда прах.
Защо живях?
Да кажа само: "Ах!"
И не разбрах пред тая тишина,
заслуга ли съм, или съм вина?
Ни тя какво е, нито докъде е,
но всичко, всичко в нея ще се слее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация