27.12.2009 г., 11:18 ч.

Пред голямата тишина 

  Поезия » Философска
948 0 18
Каква красива есенна градина!
- Това е Бог, той преди малко мина.
О, красота, о, вино, о, жена,
не ме лъжете. Бог е тишина.
Прах съм бил и пак ще бъда прах.
Защо живях?
Да кажа само: "Ах!"
И не разбрах пред тая тишина,
заслуга ли съм, или съм вина?
Ни тя какво е, нито докъде е,
но всичко, всичко в нея ще се слее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Предложения
: ??:??