Гледам аз пред храма
една жена на плочите стои,
пред нея даже и бурканче няма...
Тя всеки ден е там и сякаш бди.
И всеки ден в парцалите и кръпки нови
явявят се, като пластове гранитни...
Не дрехи сякаш носи, а окови...
Възбуди моите мисли любопитни.
А бях видял, че с никой не говори
и сякаш даже никой не я вижда...
Единствено в очите и умора
прочитах, никога обида... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!