ПРЕД ИЗХОДА
Мечтая тиха топла вечер,
в която кротко да заспя.
И да сънувам!
Да сънувам само прелестите
по трънливата пътека на Живота,
която бавно извървях.
А сутринта, когато слънцето изгрее,
мен просто вече
да ме няма...
Лъчите жарки тялото ми да изпепелят.
Ветреца нежен
пепелта да разпилее...
И никой нищичко за мене да не каже,
а Споменът да прегори и да изтлее...
Душата ми във Чучулига сладкопойна
да се въплъти!
Високо в облаците като полети,
от ТАМ
Прощална песен
да изпее...
© Петър Петров Все права защищены
И да пишеш!
Поздрав и от мен!