Пред изхода
ПРЕД ИЗХОДА
Мечтая тиха топла вечер,
в която кротко да заспя.
И да сънувам!
Да сънувам само прелестите
по трънливата пътека на Живота,
която бавно извървях.
А сутринта, когато слънцето изгрее,
мен просто вече
да ме няма...
Лъчите жарки тялото ми да изпепелят.
Ветреца нежен
пепелта да разпилее...
И никой нищичко за мене да не каже,
а Споменът да прегори и да изтлее...
Душата ми във Чучулига сладкопойна
да се въплъти!
Високо в облаците като полети,
от ТАМ
Прощална песен
да изпее...
© Петър Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Драга Петя, изразът поставен от теб в кавички е включен от предпазливост.Помня сентенцията,че езикът служи на хората
не за да изразяват мислите си, а за да ги прикриват... -
Рано е още, но е хубаво да се помечтае!
Само дето не съм съгласна с "никой нищичко за мене да не каже"! -
Мечтая...
Поздрав! -
Прекрасно е наистина,но още имаш да твориш,преди в Чучулига да се превърнеш!Поздрав!
-
Чуден стих!Хубаво пожелание, ще се сбъдне, като ти дойде часа за това.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И да пишеш!
Поздрав и от мен!