Пред портите на времето

Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет.

Назад към себе си самотно се завърнах,
потърсих там невинното дете.
На спомените бащините порти зърнах,
зад мен оставих всички боеве.

Стремглаво по пътеката изтичах
и стълбата набързо изкачих,
и хиляди молитви хлипащо изричах,
надежда крехка на лицето закачих...

А шепотът на вятъра край мен прелитна,
донесе ми жадуван аромат,
в душата ми поникна незабравка беззащитна
и песента на славея от близкия шубрак.

Но страх по вените безстрашни плъзна,
прояде гладно смелостта,
и да почукам май, не ще да дръзна,
ще оставя спомените там, зад таз врата.