Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет.
Назад към себе си самотно се завърнах,
потърсих там невинното дете.
На спомените бащините порти зърнах,
зад мен оставих всички боеве.
Стремглаво по пътеката изтичах
и стълбата набързо изкачих,
и хиляди молитви хлипащо изричах, ...