лъвче (Лъки)
122 998
17 июн. 2013 г., 17:33  

Пред Спасовден 

  Поэзия » Другая
506 0 3

Вчера повикахме мъртвите.
И погребахме родната къща.
Да бъдат спокойни душите им
там, откъдето само любовта се завръща.
Мама ви на умряло
пред залостена порта (не видя, че оградата липсва),

синджирът стана клепало.
Някой в юмрук душите ни стисна.
После, ранена кошута
през двора в шубраците хукна,

да догони последния спомен,

скътан в изронена тухла. 
Диво израсли черници
подаваха плод,

сякаш баба беше ги учила

с почерпка да срещат
тук всеки неин гост.

Мама плаче и наднича по стаите.
Грозно шетал там дяволът чер -
вратите избил, вилнели са с халите

и живота задраскал в своя тефтер.

А къщата, 

прибрала покрива във себе си,

огнище стъкмила

в самата си среда.
В ъгъла постелките и чергите

все още чакаха да стоплят сирота.

 

С жар от пладнешкото слънце

и сълзите - кристалчета тамян

прекаждахме най-светлия си спомен,

в детска люлка, под ореха люлян...

Небето гледаше ни синьо

с топлите очи на баба и на дядо.
Черниците
подаваха ни вместо жито 
от своя плод.


Със дланите на баба. 

© Лъки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??