Вчера повикахме мъртвите.
И погребахме родната къща.
Да бъдат спокойни душите им
там, откъдето само любовта се завръща.
Мама ви на умряло
пред залостена порта (не видя, че оградата липсва),
синджирът стана клепало.
Някой в юмрук душите ни стисна.
После, ранена кошута
през двора в шубраците хукна,
да догони последния спомен,
скътан в изронена тухла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация