Предесенно

27 авг. 2024 г., 20:32 2024-08-27T20:37:11+03:00

Поэзия » Пейзажная, Философская

106 1 2

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.

Август впряга среднощни коне
ще си тръгне, самотен и тъжен.
После циганско лято ще лъже,
че ще трае година поне.

Есен – котка сред пъстри листа
на живота кълбото мотае
и септември изглежда безкраен...
Капки гроздова сладост пестя,

та притихне ли целият свят
и от мъка пропуши коминът
през сърцата ни – да не изстинат,
пак ятата с любов да летят...

https://youtu.be/A0CRYWjUKXY?si=VtE2h4KS6fh2oJJM