Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне
ще си тръгне, самотен и тъжен.
После циганско лято ще лъже,
че ще трае година поне.
Есен – котка сред пъстри листа
на живота кълбото мотае
и септември изглежда безкраен...
Капки гроздова сладост пестя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse