27 ago 2024, 20:32  

Предесенно 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
100 1 2

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.

 

Август впряга среднощни коне
ще си тръгне, самотен и тъжен.
После циганско лято ще лъже,
че ще трае година поне.

 

Есен – котка сред пъстри листа
на живота кълбото мотае
и септември изглежда безкраен...
Капки гроздова сладост пестя,

 

та притихне ли целият свят
и от мъка пропуши коминът
през сърцата ни – да не изстинат,
пак ятата с любов да летят...

 

 

https://youtu.be/A0CRYWjUKXY?si=VtE2h4KS6fh2oJJM

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??