27 ago 2024, 20:32  

Предесенно 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
188 1 2
Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне
ще си тръгне, самотен и тъжен.
После циганско лято ще лъже,
че ще трае година поне.
Есен – котка сред пъстри листа
на живота кълбото мотае
и септември изглежда безкраен...
Капки гроздова сладост пестя, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??