Щом някога решиш за мойто време

камбана да удари трите пъти,

ти, Боже мой, не ми отнемай 

последни думи на разлъка...

Върни ме в силното ми тяло,

на някогашното момче, 

поне за миг в прегръдка само 

на две момичешки ръце. 

Намерил с плахите си устни

онази влага на копнежа ѝ, 

отново жадно бих я вкусил - 

младежки, със припряна нежност... 

И в носталгични промеждутъци 

на най-любимите ми спомени, 

ще моля мойте неродени внуци 

съв мъка да не пресоляват корена. 

И знай в предверието, че ако питат - 

какво съм дал, кому, и как? 

На мен в душата ми любов е скрита, 

дори в аванс за на оня свят... 

Броих любовите си чак до нея, 

и тук, да ме прощаваш Господи, 

но тя ще бъде мое вдъхновение, 

докато ми изгният костите... 

Не моля милост за престъпник, 

макар и в грях, че съм неверник, 

ако решиш живота ми, че скъп е - 

какво за Теб са трийсет сребърника?

©тихопат. 

Данаил Антонов 

04.10.2023