Щом някога решиш за мойто време
камбана да удари трите пъти,
ти, Боже мой, не ми отнемай
последни думи на разлъка...
Върни ме в силното ми тяло,
на някогашното момче,
поне за миг в прегръдка само
на две момичешки ръце.
Намерил с плахите си устни
онази влага на копнежа ѝ,
отново жадно бих я вкусил -
младежки, със припряна нежност...
И в носталгични промеждутъци
на най-любимите ми спомени,
ще моля мойте неродени внуци
съв мъка да не пресоляват корена.
И знай в предверието, че ако питат -
какво съм дал, кому, и как?
На мен в душата ми любов е скрита,
дори в аванс за на оня свят...
Броих любовите си чак до нея,
и тук, да ме прощаваш Господи,
но тя ще бъде мое вдъхновение,
докато ми изгният костите...
Не моля милост за престъпник,
макар и в грях, че съм неверник,
ако решиш живота ми, че скъп е -
какво за Теб са трийсет сребърника?
©тихопат.
Данаил Антонов
04.10.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени
Благодаря ти,че се насладих!