Потъвам в премълчани чернови.

Изписани с опакото на ръката.

Неизказаните истини напускат ме.

Пуснали се, по течението на реката.

Спомените в прах превърна,

една приятелка - Склероза.

За лятото, морето и прегръдка.

Кръв по следите на откъснатата роза.

Думи, сгушени във стих.

Образи, тела, души.

Върху черно-бял негатив

виждам запечатани любимите очи.

Но само толкова.

Пясъкът в часовника изтича.

Оставам насаме със болката

и образа във огледалото, 

който вече на мене не прилича.